Любовта и безразличието
- Ах, ЛЮБОВ, така бленувам да бъда като тебе – с удивление все повтаряла ВЛЮБЕНОСТТА. - Tи си доста по-силна от мен.
- А ти знаеш ли в какво се крие моята мощ? – попитала ЛЮБОВТА замислено клатейки глава.
- Защото ти си значима за хората.
- Не, скъпа моя, напълно не е по този начин – въздъхнала ЛЮБОВТА и погалила ВЛЮБЕНОСТТА по главата. АЗ УМЕЯ ИСТИНСКИ ДА ПРОЩАВАМ. Прошката ми дава тази голяма мощ.
- Можеш ли да простиш Предателството?
- Да мога, по тази причина тъй като неведнъж Предателството идва от незнание, а не от предумисъл и завист.
- А можеш ли да простиш Изневяра?
- Да, и Изневярата мога да простя, тъй като по този метод човек получава опция да избере най-хубавото за себе си.
- Ти можеш ли да простиш Лъжата?
- Лъжата – е по-малкото зло – глупавичката ми, тъй като постоянно тя е подбудена от Отчаянието, осъзнаването на личната виновност, или от отвращение да причиниш болежка на обичания човек, а това са позитивни индикатори.
- Аз не мисля по този начин, това са просто лъжливи хора, мръсници. Съгласи се, че има и такива из сред тях.
- Разбира се, че има, само че аз нямам връзки с тях, те просто не знаят да обичат.
- Какво друго можеш да простиш?
- Мога да простя Гнева, тъй като той е временен. Острите думи, също мога да простя, тъй като постоянно произлизат от Огорчението, а огорчението не може да се планува и управлява, а и всеки страда и понася горчилката по своему.
- Какво още прощаваш, кажи?
